Кафе от автомат. Безалкохолно – от автомат. Вода – от автомат. Закуска- от автомат. Цигари – от автомат. Билетче – от автомат. Банкомат. Паркинг - на входа автомат и бариера, на изхода – автомат и бариера. Автомат ми казва откъде мога да премина и откъде – не.
Автомати, автомати... Ако домашния любимец се нуждае от освежаващ хидромасаж, пускам монетата и следвам инструкциите на екрана. Според указанията би трябвало да излезе изкъпан и изсушен. А дали няма да е стресиран? С този автомат не съм си имала вземане-даване.
.jpg)
Ако пък съпругът ми реши да се спаси от мен, отивайки на риболов, може да го направи по всяко време, защото на негово разположение е автоматът за жива стръв. Автомат за червейчета, кукички, светещи плувки ... 24 часа в денонощието. Какво улеснение!
Това са само част от автоматите, които „срещам” всеки ден. Метални кутии, сиво-безлични или примамливо-шарени, се изпречкват услужливо пред мен. И аз автоматично пускам монета и автоматично продължавам по пътя си. Дори, когато привърша дребните, услужлива и умна машина раздробява банкнотата ми на шепа монети. И продължавам. Толкова е удобно.
Страхотно нещо са автоматите. Червени бутони, зелени бутони. Примигващи светлини и светещи екрани. Точни инструкции с неизменно учтив тон: „ДОБЪР ДЕН!”, „МОЛЯ, поставете билетчето!”, „АКО ОБИЧАТЕ, пуснете монетата!”, „ЖЕЛАЕТЕ ЛИ друга операция?”, „МОЛЯ, изчакайте рестото!”, „ПРИЯТЕН ПЪТ!”, „ПРИЯТЕН ДЕН!”, „ЗАПОВЯДАЙТЕ пак!” ... Да, поздрави, пожелания... Имам чувството, че автоматите дори ми се усмихват. Само че аз не им отговарям. Да не съм луда, да си говоря с машина!...
...Толкова са любезни тези автомати, че чак ми се приисква срещу мен да застане някоя смръщена продавачка и да ми подвикне “Какво се мотаеш, ма, нямаш ли дребни ?!”. Ей така, просто да си пообщуваме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
коментирай