19 февруари 2010

Моята пътека



Това е моята пътека в момента...Кофти,а! Не се случва за пръв път, така че...ще продължа напред. Ако не успея да разбия стената, поне ще се подпра на нея.

4 коментара:

  1. Е, имаш и други опции - наляво..., надясно..., назад..., даже да я прескочиш, ако се наложи. Само не се страхувай!

    ОтговорИзтриване
  2. Имаш право! А аз като кон с капаци - гледам само напред.И вървя по "зебрата" - че е по-безопасно.
    Крайно време е да рискувам!

    ОтговорИзтриване
  3. :))) Не знам подробностите, но ПОЗНАВАМ усещането, Рискът е като любовта - носи ти онова свиване в стомаха и леката липса на дъх, които човек изпитва всеки път, когато се изправи пред неизвестното. После идва трудното (аз го наричам прочистване от миналото) и накрая хубавото - т.е. удоволствието от новото. А, има и още един важен детайл - когато рискуваш, НИКОГА не си сама ... Стискам палци!

    ОтговорИзтриване
  4. И аз познавам усещането..., но тъй като не е за първи път, ще успеем да го преодолеем! Важното е да не се отчайваме!

    ОтговорИзтриване

коментирай