16 юни 2012

Защо не се връщам

Млади и интелигентни хора продължават да напускат България - Модерната вещица  „Защо заминах”.

Аз заминах преди 10 години –  без да знам и думичка на испански език и без осигурена работа. Харесаха ми хората, усмивките, спокойствието, чистотата, палмите, плажа, морето. Хареса ми и заплатата, която започнах да получавам.
Сега положението е тотално /дори фатално/ променено.  Казвала съм, че винаги има обратен път към дома. Но въпреки безработицата, непоносимата ипотека,  ежедневно растящите цени, двойно увеличените  учебни такси на децата ми, безумията около обединяването на спестовни каси, спасяването на банки, наглото поведение на  безскрупулни банкери и политици, аз не се връщам ... Не се връщам заради едни простички неща...

Не се връщам, защото все още ми се усмихват.
Не се връщам, защото ми спират на пешеходни пътеки.
Не се връщам, защото вървя по равни, чисти и осветени тротоари.
Не се връщам, защото по тези тротоари няма паркирани коли.
Не се връщам, защото изхвърлям боклука си разделно.
Не се връщам, защото кучетата не са бездомни. И си имат градинки.
Не се връщам, защото пенсионерите не ме натъжават.
Не се връщам, защото карам по прекрасни пътища. Без винетка.  
Не се връщам, защото има влакове. Дори високоскоростни.
Не се връщам, защото градът е кръстосан от велоалеи.
Не се връщам, защото никъде и за нищо не ми е поискан подкуп.
Не се връщам, защото нито един чиновник  не си е позволил да бъде неучтив с мен.
Не се връщам, защото имам задължения, но имам и права.
Не се връщам, защото въпреки кризата и „орязаното” здравеопазване , аз и семейството ми получаваме адекватна медицинска помощ . Без доплащане и  „избор на екип”.
Не се връщам, защото въпреки че фармацевтите получават парите си с месеци закъснение, в аптеката никога не са липсвали животоспасяващите лекарства,необходими на съпруга ми.
Не се връщам, защото живея близо до морето. И плажовете са общодостъпни, чисти и безплатни.
Не се връщам, защото...  Мога да изброя още десетки  причини... Дребни и егоистични. Но само на пръв поглед.
Обичам безкрайно родния си дом, но за съжаление не там е мястото, където наистина се чувствам  у дома.  
П.П.  Не се връщам , защото „Режещият лентички” не е моят избор. Отнеха ми правото да избирам.
.

10 коментара:

  1. нямам тази смелост да отида и да не се върна, стоя си тук и се боря с всичко онова, което не ти липсва - боря се и със себе си, защото не искам да вегетирам, искам да живея ...но някак камъкът ми е много тежък ...но пък не знам колко още ще удържи въжето, с което е вързан ...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Моят камък ме е затиснал:))) Борби и битки водим навсякъде, важното е да виждаме смисъла...

      Изтриване
  2. Хубаво си го написала. :)
    Аз имам две слънчица, заради които всеки ден се чувствам все по-виновна, защото не виждам никакво бъдеще за тях тук.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Родителска вина изпитвам и аз, но все пак имам надежда, че децата ми ще се справят по-добре от мен.

      Изтриване
  3. Здравей Албена! Да, аз също не искам да се върна и то по същите причини които си посочила и ти. Сега особено когато успях да си купя жилище на "Costa brava" без ипотека само с парите изкарани тук за 5 години пребиваване - не бих се върнал. Това което в родината не успях да постигна за 50 години, тук го постигнах за 5.Предстои ми да напиша нещичко по този въпрос в блога и ще го направя, само ми трябва малко време за снимков материал.
    Бъди здрава ти и цялото ти семейство! Останалото ще дойде.

    ОтговорИзтриване
  4. Албенче, аз живея постоянно е Германия от почти 5 години, а преди това все идвах и си отивах, в напразни опити да остана в родината, докато накрая пуснах котва тук- в Регенсбург.
    Тъжно и вълнуващо е това което си написала, защото 100% се покрива с моето виждане и мнение. Особено за пенсионерите и на мен ми е ужасно, страшно мъчно...

    ОтговорИзтриване
  5. Албена, много ми хареса въздишката ти! Мога ли да му дам гласност и във Фейсбук?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
  6. Аз се върнах... Трудно е, признавам, но все още не съм започнала да съжалявам. не знам защо.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може би защото при едно завръщане,както и при заминаване, започваш живота си отначало, някакси на чисто. Нови трудности, нови борби и най-вече - нови надежди. Късмет!

      Изтриване

коментирай