Честит 8 Март!

На връх женския празник искам да ви разкажа за една жена, която познавам от няколко месеца. Весела, усмихната, самоиронична, изпълнена с енергия и свободна по дух, Спортно-елегантно облечена, без грим и без следи от естетично-изкуствено подмладяване. Не обича да казва годините си, но не ги и прикрива - може да ми бъде майка.

По произход е холандка, но се омъжва за немец и по-голямата част от живота си прекарва в Германия.  Животът й не е по-различен от този на средностатическата жена. Започва работа млада, отглежда сама децата си след развода. Има и тежки моменти, но не съжалява за „нито една минута от живота си”.

След  дълъг трудов стаж като пощальонка, се пенсионира на 65 години. Тогава решава, че достатъчно дълго се е грижила за другите и е време да се отдаде на себе си.  Пътува до Индия. Работи като „баба-бавачка” в Париж.  Установява се в Испания заради климата и една друга нейна мечта – да живее близо до морето. Живее сама, но не е самотна. Поддържа връзка с децата и внучката си. Всяко лято се завръща за два-три месеца в малкия си апартамент в Мюнхен. „Най-красивият град през лятото”, според нея.

„Искам последните години от живота си да прекарам в спокойствие и радост!”, повтаря често. И го постига. Радва се на живота искрено. Учи испански вече трета година, явявайки се на съответните изпити. Тренира в кварталния фитнес, изкачва околните планини с група испански пенсионери.  Информирана е за всяко културно събитие в града. Чете книги, посещава театрални постановки и ходи на кино. Следи световните новини. Знае за стачките в България, и за националният ни празник 3 Март.

Наслаждава се на живота на пълни обороти. Казва също, че сега се чувства като Кралица на живота си, защото заема главната роля в него. Осъзнава, че е имала късмет за  епохата, в която е живяла, въпреки спомените й за следвоенните години. Страда за положението, в което се намира моето поколение. И поколението след мен. Смята, че всеки трябва да живее и работи достойно. И всеки заслужава да се наслади на последните години от живота. Шеговито подхвърля, че й е по-лесно от нас, защото не се и замисля какво ще бъде през 2050, нито дори през 2030. Не разполагала с толкова време.

Срещите ми с тази жена винаги ме изпълват с оптимизъм, с добро настроение и много усмивки.  И понеже съм във възрастта, в която отдавна би трябвало да съм отговорила на въпроса: „Каква искаш да станеш като пораснеш?” , на дневен ред е:  „Каква искаш да бъдеш, като остарееш?”.  Искам да съм като Вилхелмина.  Моля ви, пропуснете въпросите „Дали ще доживеем, дали ще имаме пенсии?”. Имам право на пет минутно мечтаене!

5,4,3,2,1...  Приземих се. Всъщност искам и майка ми да живее като нея. И леля ми. И съседката. И всички настоящи пенсионери. И всички бъдещи. Много ли искам?

Честит празник!