18 юни 2009

Емигрантско писмо

Здравейте, скъпи мои приятели,

Как, добре ли я карате? Съжалявам, че не съм с вас тази вечер. Искам да си говорим за толкова много неща, но...някой друг път. Всъщност мислено съм с вас. Може да ви се стори странно /дори смешно/, че ви пиша по този начин, но на хиляди километри от родното си място започнах да оценявам малките радости, тъгувам по-различно и все повече се връщам в спомените – за близките, за приятелите, за дребните неща, на които не съм обръщала внимание... Не, не се смейте. Преди 7 години само бях чувала за това чувство, наречено “носталгия”. Сега вече знам какво е. Болезнено е, повярвайте ми! Идва изневиделица, не можеш просто да я пропъдиш с ръка и така боли. Единственото лекарство са проронените сълзи. Е, аз си поплаквам често.

Не ме питайте кога ще се върна... Избършете сълзите си , приятели, не плачете! Добре съм, жива и здрава. Боря се с ежедневието - скучно, весело, монотонно или пълно с изненади, каквото и да е. Аз съм си същата- млада, хубава, интелигентна . /Усмивка/ Също като всички вас.

Много ми е трудно да пиша. Предпочитам да разговаряме, а не да водя някакъв странен, дори безсмислен монолог в писмен вид. Представяте ли си - ако бях с вас тази вечер, вече щяха да ви болят ушите, а сега ... не знам какво да ви пиша.Освен да ви пожелая една приятна и весела вечер, в която да си спомните невероятните отминали години ... Въпреки “средната възраст” и помъдрелите ни и препатили глави се отпуснете - танцувайте и си попейте. /Не ми се смейте отново./ И....наздраве!!!

Обичам ви всички, липсвате ми...

П.С. Дълго мислих по какъв начин да съм по-близо до вас тази вечер и измислих. Изпращам ви видеоклипче. Вслушайте се в думите... Знам, мили мои стари приятели, знам, че вие ще ме разберете...
video

Няма коментари:

Публикуване на коментар

коментирай