Поздрав за един мой "скайп"-приятел, който е влюбен в морето… Благодарение на него аз преоткрих величието на безкрайната морска шир и „нейната меланхолична носталгия, тишина и безкраен хоризонт... Както и един самотен кей, останал насаме с шепота на вълните...”
Привет, приятелю! Изпращам ти поздрави по една чайка, наречена Интернет. Посрещни я добре - знаеш, че е изморена от дългото пътуване...
Благодаря ти, Tiburon! Чак сега смогвам да напиша коментар...Защото след "ах, морето!" със страшна сила дойде..."ах, живота!"- работа, деца, грижи...Блогът ти е страхотен- продължавай да пишеш, защото това е едно от нещата, за които имаш талант. Чета те с интерес! Капитана
ОтговорИзтриванеА иначе морето ни не е никак Черно, въпреки че са го нарекли така- то е синьо като всяко друго море, дори по- красиво синьо...Черно е само когато го гледаме с чернито си българско отчаяние и критичност...
ОтговорИзтриванеТака е, Капитане, така е! Вълните на Черно море са най-шумните, скалите по нашето крайбрежие са най- величествените, залезът е най-красив... на нашия бряг.. На българския бряг, приятелю!
ОтговорИзтриване