Изрезки от моите спомени : ”Да му, да му, да му...”

Всеки от нас си има своята малка кутийка със съкровища, събрала мечтите и чувствата ни през годините. Моята вълшебна кутийка е във формата на стара папка с избелели картонени корици. Обичам да се ровя в нея когато съм тъжна, когато съм щастлива, когато искам да се откъсна от забързаното ежедневие или когато просто искам да бездействам. Прехвърлям пожълтелите листа от тетрадки, тефтерчета или изрезки от списания и вестници и се усмихвам, спомняйки си онези наивни младежки години.
Днес отново разрових моите хартиени съкровища и попаднах на една изрезка от стар вестник – беше любимото ми стихотворение в началото на семейния живот. Дори го знаех наизуст. Сега чета други стихове. Дългият брачен живот ми донесе повече положителни емоции, но това е друга тема.
Напоследък доста ме развеселява рекламната кампания на едно любимо мъжко питие, под надслов „Да спасим мъжа!” . Горките мъже! Милите те! Нека ги подкрепим, забавлявайки се.

Да му, да му, да му...

Бърка ти в здравето, скъсва ти гьона
Негова Светлост, Любимият, Оня –
да му купуваш билети по гарите,
белите ризи, бельото, цигарите,
фиша ,обувките,самобръсначката...
/Господи, Боже, егати глупачката!/,
да премълчаваш, когато се връща
с чуждо ухание в общата къща,
да си му гаджето, крокито, майката,
да го изслушваш със запетайките,
да изстудяваш до бяло ракията,
да му подреждаш шедьоври в чинията,
да го лекуваш от махмурлуците,
да го переш, да му лъскаш папуците,
да пазаруваш, да тичаш на работа
/все пак от нея зависим е хлябът ти/,
да му създаваш уют, да го хвалиш,
да му повдигаш духа, да го сваляш,
да го ухажваш, да го обичкаш,
да си му вярна /отгоре на всичко/,
да му изваждаш чорапки от шкафа,
да го тешиш, да му топлиш чаршафа...
Вдигай чаршафчето – капитулация!
Сто пъти „Мамка ти!”, еманципация!!!

Зоя Василева