Някога имах първа братовчедка, която по стечение на обстоятелствата се премести в един черноморски курортен град . До ден днешен си спомням горещата августовска нощ, в която целия под на тесния й двустаен апартамент беше покрит от разпънати спални чували, а тя се чувстваше безкрайно щастлива. По случайност се бяхме събрали 15 представители от голямата ни фамилия и за кратко време домът й заприлича на бойно поле, а тя беше ... щастлива. Всеки тръгнал на почивка по различни места, но междувременно използваше момента да се отбие да я види, защото разстоянието, което ни разделяше през останалата част от годината ни се струваше огромно - тогава, в онези години...Всъщност все още я имам тази братовчедка и тя все още живее на брега на Черно море. Само че сега и аз живея на един морски бряг, но много по-далеч – на Средиземно море. С роднините ми ме дели разстояние 6 пъти по-голямо от това между София и Бургас. И сега я разбирам - чувствам се на седмото небе, когато домът ми е изпълнен с надуваеми легла.
През последните 15-тина дни часовете загубиха значение за мен. Не, не съм в отпуск. Имахме гости. От България. Ежедневните ми задължения течаха напрегнато, нямах време за нищо, дори забравих да проверявам електронната си поща.. Но когато прекрачвах прага на дома си, навлизах в моята малка българска територия - смях, веселие, дребни препирни... Спомени, нови разкази, сравнения, впечатления... Наминаха и едни приятели – българи, живеещи в Мадрид. И още едни приятели – те живееят по-наблизко... Разходки по плажа,безсънни нощи...Мивка, пълна с неизмите съдове, полуизпразнен хладилник /и банкова сметка със салдо, клонящо към нула/, разхвърляни плажни хавлии и пясък из цялата къща... А аз се чувствах щастлива, безкрайно щастлива.
Е, гостите си тръгнаха. Днес седя, обградена от тишина. Всеки предмет от мебелировката е заел предишното си място. Прахосмукачката е изсмукала и последната пясъчна прашинка от пода. Домът ми е приел предишния си вид. Но не ми харесва. Домът ми е тъжен. Дали блестящият под и скъпия диван са нещата, които ни правят щастливи? Не, категорично не. Приятелството, връзката с най-близките ни – това са нещата, които нямат цена.
След седмица отново ще имам гости. От България. И отново ще бъда щастлива!
Наистина нямат цена!!!
ОтговорИзтриванеПоздрав!:)
Домът е там, където е сърцето - клише, но вярно: хаосът на пълната къща е за предпочитане пред самотата на подредения дом :)
ОтговорИзтриванеНаскоро ме попитаха, какво всъщност е щастие?
Честно казано, не знам отговора - може би, то е в това, което го видиш, и където го видиш :)
В близките до сърцето ти неща и хора.
Пожелавам ти повече... и по-често! :)