15 февруари 2011

§21а и ние, балъците – 1 част

Отново става дума за издаването на новите документи на българите, живеещи в чужбина. Мислех, че по тази тема вече съм изписала достатъчно, но се се оказа, че проблемите и нередностите не свършват само с даването на часове за след 3-4 месеца, а нещата са далеч по-сериозни. Оказа се, че държавните институции се възползват от нашата наивност и доверието ни към тях и съзнателно допускат сериозни закононарушения, оправдавайки се, че е за наше удобство. И ние, балъците, примиренченски вдигаме рамене, разписваме, плащаме и се връщаме към патетичното си живуркане.

От друга страна изниква въпросът има ли смисъл да се противопоставяме на цялата тази тежка държавна бюрократична машина. Преди месец бях сигурна, че има смисъл. Сега вече не съм сигурна в смисълът на цялото това безсмислие. Опитах се да потърся отговори от различни министерства и отговорни институции, но се убедих се, че не мога да променя нищо. Единствения резултат беше, че се почувствах се като някаква си „лелка-сигналистка”, която само се жалва и възмущава от нередности, които „не са от компетентността” на „компетентните органи” и поради тази причина тези същите „органи” в повечето случаи дори не я удостояват с отговор. Да, кавичките станаха много, за съжаление.

Повече от месец се двоумя дали да напиша всичко това, което ще прочетете по-надолу или има ли смисъл да ви натоварвам и с тези проблеми. Реших, че ако всеки от нас мълчи, изморен или чувствайки се безсилен да води битка с поредната неразбиваема всемогъща и всезнаеща администрация, не сме нищо повече от „граждани” в кавички.

В първият работен ден на тази година(03.01) имах час в Генералното консулство за „издаване на нови документи”. С изтекла лична карта, понасяйки вината за съзнателното ми закъснение, плюс сумата за таксата от 72 евро бях приготвила и 20 евро за глоба, въпреки че няколко дни преди това в разговор с мои познати с юридическо образование разбрах, че не подлежа на глоба. Изпратиха ми тези линкове за справка - статия и ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ, в частност §21а от Преходни и Заключителни разпоредби.

§ 21а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2009 г.) Срокът на валидност на личните карти с изтичащ срок на валидност през 2010 г. се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването личната карта е валиден идентификационен документ за самоличност само на територията на Република България. По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичане на удължения 6-месечен срок.

В приемната на консулството, заедно със заявлението за подновяване на документите, на всички граждани с лични карти със срок, изтекъл преди повече от 30 дни, ни бяха връчени още две бланки за попълване с уточнението, че и двете „са за едно и също – за глобата”. Първоначално предположих, че са някакъв вид разписки. На моето запитване защо ни глобяват, след като валидността на документите ни е с удължен срок, ми отговориха, че и „те първо мислели така, но после ... така им било наредено от България”.

Заех се с попълването на заявлението –внимателно и старателно, защото всяка грешка струва 1 евро ( цената на нов формуляр). След това обърнах внимание на бланките „за глобата”. На единия лист пишеше „АКТ ЗА НАРУШЕНИЕ”, на другия – „НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ”. Според указанията на служителя трябваше да попълним съответните графи с трите имена, ЕГН и да се подпишем.

В „АКТ №....” след „Днес,....еди-койси, на еди-каква си длъжност, съставих този акт на осн. чл.81 от ЗБДС против г-жа еди-кояси (тук попълвам аз)”, следва малка табличка- две колонки и два реда. В първата колонка длъжностното лице по-късно ще направи отметка по коя от следните точки(от втората колонка) ще наложи глобата, а именно по:

чл.81 ал.1 т.3 – не подаде заявление за издаване на лична карта в срок до 30 дни, след като е заявил, че тя е повредена, унищожена, изгубена или открадната;
или
чл.81 ал.1 т.5 – лицето не е предоставило документа си за самоличност на органа, който го е издал, в 3-месечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основание за издаването му. (!Подчертаването е мое, по-надолу ще уточня защо.)

Дата, подпис (мой) и „Този акт подлежи на обжалване по съдебен ред пред Върховния Административен Съд” .

„НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №....” – пак задължителните подробности....за нарушение на разпоредбите от ЗБДС ...на основание чл.84, ал.2... глоба...(многоточие, не се уточнява сумата).... трите имена, ЕГН (попълвам аз)

Подпис(мой) и „Подлежи на обжалване в 7-дневен срок чрез наказателния орган пред Софийски Районен Съд.”

Доста се замислих как да подпиша акт за нарушение, след като не съм нарушила нито един от посочените членове и точки от ЗБДС и как да подпиша наказателно постановление, в което не е посочена сумата за глоба. Когато дойде моят ред на гишето за подаване на документи, попитах дали ще получа копие от акта и НП, на което ми беше отговорено, че ще получа „всичко – и оригинали и разписки, но при получаването на готовия паспорт”, т.е. – има-няма след 3-4 месеца. Отново имах запитване - как тогава ще мога да обжалвам, след като нямам черно на бяло нито акт, нито постановление, нито № и съм подписала непопълнени бланки. О, да, мога да обжалвам. Пред консула мога да обжалвам. И мога да получа всичко днес, но след 16 часа. Нямах никакво намерение да губя 5 часа по улиците на Валенсия, след като само след час можех да си бъда у дома.

Прибрах се и започнах да ровя в ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ. Установих, че чл.81, ал.1,т.5 гласи съвсем различно от посоченото в „акта за нарушение”, а именно: „не подаде заявление в срок до 30 дни за подмяна на личната карта след изтичане на нейната валидност”. Текста от бланката, с „леко” несъответствие, отговаря на чл.81, ал.1, т.6 : „не върне паспорта си или заместващия го документ на органа, който го е издал, в тримесечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването или ползването му.”
Нека юристите ме поправят ако греша, но според мен „документите за самоличност” е по-обширно понятие и включва и личната карта, а в текста от закона става въпрос само за паспорта. Но, както и да е, и в двата случая не съм в нарушение – паспортът ми все още е валиден, а според §21а от ПЗР на ЗБЛД личната ми карта е с удължен срок на валидност 6 месеца. Не са изгубени, повредени, унищожени или откраднати, следователно не нарушавам и чл.81,ал1,т.3.

Наложи се отново да се консултирам с моите познати-юристи.От тях разбрах, че е недопустимо едновременното издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Аз откъде да знам, не съм юрист?!

Платила ли си 92 евро? - Платила съм. Имаш ли разписка?- Нямам. Подписала ли си непопълнени бланки? - Подписала съм. А защо? – Ами защото и за момент не съм допуснала, че държавни служители не спазват законоустановения ред. Ами защото в целия ми съзнателен живот това е първият наказателен акт, който ми съставят /практически - си съставям аз самата/. Ами защото нямам нито навика, нито възможността да ходя по държаните администрации, придружена от адвокат.

Въпросът вече опираше не само до „някакви си” 20 евро глоба, а до това, че има сериозни нарушения на административно-процесуалните правила при издаването на акта и наказателното постановление. И това касае не само мен, а десетки български граждани, които подават заявления за издаване на нови документи за самоличност в консулските служби в Мадрид и Валенсия.

Изпратих възражение по електронната поща до Генералния Консул във Валенсия с копие до посланика на РБългария в посолството ни в Мадрид, в което обосновах моето несъгласие с наложената ми „глоба” и посочих грубите нередности при издаването на акта за нарушение и наказателното постановление. След няколко дни получих и отговор. Давам ви възможност сами да прецените дали е удовлетворителен, като публикувам моето възражение (с малки съкращение поради обемността си) и становището на „компетентните органи”.
Продължава...

.



06 януари 2011

3х1: Празниците

Празничните дни преминаха толкова стремглаво за мен, че дори пропуснах да ги споделя с вас. Но никога не е късно да си припомним хубавите моменти, така че днес ви ги представям на промоция „3 в 1” – Бъдни вечер, Коледа и Лос Рейес Магос.

23 декември : Дядо Коледа, който от години се бори за своето място в празничната еуфория в Испания, тази година беше посрещнат с подобаващо шествие, подобно на това на кралските особи Лос Рейес Магос.







24 декември: През деня улични музиканти приповдиха нашият дух с коледни мелодии, а пък вечерта коледният маратон приповдигна спортния ни дух. Общо взето мотото беше „Колкото по-весело, толкова по-весело!”




В новогодишната нощ освен Новата Година, всичко друго си е постарому, знаете – хапване, пийване и веселие.

На 5 декември посрещнахме пищно Тримата Царе Магьосници /Лос Рейес Магос/. Хвърчащи бонбони, музика и веселие.













И подаръци. Тази година Лос Рейес донесоха на града „обществени” велосипеди. /За това ще разказвам друг път/.






А ето нещо, което не се чува на снимките:

25 декември 2010

Весели празници!

20 декември 2010

Малка снежна закачка

Моето Чувство за хумор напоследък ми изневерява. Изчезва без предупреждение и ме поставя в некомфортни ситуации, а пък когато се завърне ... не е същото. Едно такова разсеяно, раздразнително, уморено и отегчено. Даа, дааа, Моето Чувство за Хумор напоследък хич не е забавно.

Тази вечер пак ми скрои номер. Споделих сама със себе си, че не съм виждала сняг от зимата на 2001-2002 година. Дотъжа ми е за белите снежинки, за скърцащите бели пътеки, за снежния човек... Тогава Моето Чувство за Хумор подигравателно ми подхвърли: „Ами нарисувай си!”.

Поддадох се на провокацията - нарисувах си снежен човек. Морков за нос, тенджера на главата, стара метла... или нещо подобно.

„И въглени за очите. И за копчета.” – подхвърли ми досадно Моето Чувство за Хумор.

„ Сега пък въглени. Днес няма въглища, има парно отопление”- отвърнах аз.

„Ама пък ти и въображение нямаш!" – изсъска злобничко Моето Чувство за Хумор. След което добави по-меко:

„Недей така, че и мен ще разплачеш. Сега и в България да си, пак няма да можеш да си направиш снежен човек. Откъде ще вземеш снежинки, като там ги ловят още във въздуха!”

И така, заедно с Моето Чувство за Хумор нарисувахме това:



Може би е Снежен човек, а може би – Снежинко-уловител. Всичко зависи от гледната точка и най-вече – от настроението на Вашето Чувство за Хумор.
.

14 декември 2010

На финалната права

През месец август писах за проблемите около издаването на нови документи. Редовете, написани по-долу отлежават цяла седмица в компютъра ми. Доста мислих дали ги публикувам, но все пак реших да ги споделя.

Истерията около безумната акция „Невалидните” /привидно/ поотшумя. Проблемите – съвсем не. През четирите месеца на изчакване се ядосвахме, спорехме, задавахме въпроси без да получаваме отговори, докато си затананикахме „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша...”

Е, времето лети и заветната дата дойде. На 7 декември в 8.45 ч. се наредихме на опашката пред вратите на Консулството на РБългария във Валенсия. Ръсеше ситен дъждец. Ситен, ама мокър. Все така ми се случва – пред посолството и времето е сърдито.

Изненадах се от броя на чакащите. Опашката беше далеч по-малка от стълпотворението, което си спомням пред мадридското ни посолство. Имаше-нямаше 10-тина души. Поздравихме се групово с „Добър ден!”, но напрежението витаеше във въздуха. Напрежението и притеснението от неизвестността – дали днес „ще свършим работа”. Имаше хора от Барселона, от Мурсия, т.е.пропътували 300-400 км само в едната посока/=пари +време/.

Втората изнедада беше изключително възпитаното и любезното отношение на двете служителки, които ни поканиха в малката приемна на консулството. С новодошлите вече наброявахме към 20-тина души плюс две бебета. Обстановката стана много задушевна в истинският смисъл на думата, но несравнимо по-добра от висенето под проливен дъжд в двора на мадридската ни мисия. Разликата в обслужването също беше забележителна - търпение, толерантност и взаимно уважение. Но... дотук със суперлативите.

Имаше някакъв опит за въвеждане на определена организация, но съобразена предимно с улесняване работата на служителките, не и на гражданите. Разбира се, приехме техните извинения, че са само две и не смогват. Само след час и половина бяхме „си свършили работата”, което определено е рекорд в сравнение с предишните ни контакти с българското посолство в Мадрид. Не бяхме обидени и нагрубени, а дори излязохме с усмивка. Бяхме на финалната права – остават само още 3 месеца изчакване. Не сме сигурни обаче дали тези дни няма да ни извикат пак – отпечатъците от пръстите на съпруга ми не са „добри” /след четири опита и старателно бърсане на скенера/. Ако „колегите от България” намерят кусури, няма начин – ще се борим пак с това апаратче, въпреки че ръцете му едва ли ще станат по-нежни и ненаранени.

Най-впечатляващо от краткият ни престой в малката приемна на консулството беше честото използване на думата „глоба”. Май нямаше параграф, по който да не ни се вменява любезно, че сме виновни и трябва да изкупим вината си с глоба, закръглена на 20 евро. Евентуална глоба за несъответствие на постоянния адрес /по решение на „колегите” в България/. Задължителна глоба /20 евро/ за лична карта, изтекла преди повече от 30 дни. Задължителна глоба /20 евро/ за паспорт, изтекъл преди 3 месеца. И никакъв отговор на какво основание плащаш тази глоба, след като си поискал дата далеч преди да изтече този срок. Защо „без вина виновни” ни хвърлят в някаква просешка акция по набиране на средства в евро?!

Този въпрос аз лично зададох още през лятото в електронни писма към няколко инстанции и министерства. Единственият отговор дойде от съответния отдел на МВР, в който ми съобщаваха, че те си вършат работата в срок и всичко останало не е от тяхната компетентност. От „компетентните” обаче получих ... пренебрежително мълчание. /”Като ми пееш, Пенке ле, ..../

Аз пък не успях „на място” да взема час за смяна на моите документи - лична карта, изтекла през август /глоба!, в моя случай основателна/ и паспорт, валиден до следващият август , защото трябваше да изчакам да привършат с приемането на заявленията. Тетрадката беше на една ръка разстояние, но... Не ми се чакаше до обяд, затова заложих на телефонното обаждане следобяд. Фатална грешка! Един час неуспешно се опитвах да се свържа. Тези дни пак ще пробвам, дано успея да се вмъкна в графика преди глобата за „изтекъл” паспорт.

Малко информация с пожелания за ясни отпечатъци, точни адреси , „неглобяеми срокове” и за безоблачно придобиване на нови документи:

Записвания за подаване на заявления за нови документи в Консулството на РБългария във Валенсия: от 15 до 17 ч. на тел. 96 369 09 21. В момента записваха за месец март.

Такси: лична карта+паспорт /18-58 год/ - 30+41+1евро/за заявление/=72 евро. За всяко допълнително заявление /ако сгрешите при попълването/ се заплаща 1 евро.

Срокове: обикновена поръчка – 90 дни /евентуално/- т.е. ТРИ МЕСЕЦА след подаване на заявлението ТРЯБВА ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ с консулството за да проверите дали документите са готови.

Ако имате нужда от удостоверение, че паспортът ви в момента се подменя, може да ви бъде издадено такова СЛЕДОБЯД/след 16 ч./ срещу 10 евро . Издава се на испански език /естествено/ , но НЯМА ГАРАНЦИЯ, че ще ви послужи –всичко зависи настроението в съответната испанска институция, пред която ще го представите.

Успех!
.