01 юли 2009

Да се почувстваш на ...40

Как летят годините! Съвременната жена учи, мечтае, бори се, доказва се...гледа деца, дом, прави кариера... Един ден се поглежда в огледалото, а образът, който я гледа от там, й се струва непознат. Тук бръчица, там бял косъм , позакръглена талия... Е, и сега какво?!
Първи вариант: Изпада в нервна криза, обажда се хълцайки на най-добрата си приятелка, нахлува в най-близкия магазин за козметика и оставя там солидна част от месечната си заплата, уповавайки се на обещанията за вечна младост, изписани върху опаковките. Или пък трескаво прехвърля рекламните брошури на медицинските центровете по естетика /ако е случила на съпруг или любовник с по-дълбок джоб/.


Втори вариант: Връзва косата си на опашка, сплесква я с колкото е възможно повече фиби /препоръчително е и използването на забрадка или шапка/. Навлича пола полуклош с дължина под коляното, нахлузва мокасини тип”галошки” , избира най-тъмната и раздърпана блуза от гардероба си и забравя за огледалото. Размазва на лицето си маската на „вечното недоволство” и примиренчески започва да живее ден за ден, защото.. вече е стара!


Трети вариант...Ох, вариантите са толкова много! Точно толкова, колкото е и броят на 40-годишните жени.
И аз си имам вариант. Не е задължително да ви хареса, но поне ще обменим опит.
Аз все още се оглеждам в огледалото. Бръчки ли? Не, това не са бръчки, това са следи от усмивките. Бели коси? Нее, нямам. Имам си кичури. Излишни килограми? Е, крайно време беше да се позакръгля, преди все ме оплакваха , че съм на вейка. Я, колко добре ми стоят новите дрешки, нищо, че са с 2 размера по-големи от старите! Козметика? Уф, нямам излишно време. Като дочета книгата, ще прочета и упътването на онзи крем против бръчки. Спорт? Хаха. А трябва! Ще започна от утре. Приятелки? Да, няколко, но истински. Настроение? Прекрасно. Години? Почти 40 / без няколко седмици/. И как се чувствам? Ами чувствам се на 40.
На 40 се чувствам се знаеща, можеща, удовлетворена от живота. Не искам да връщам времето назад, освен в онези хубави мили и приятни спомени , свързани с приятелите, семейството, успехите. Е, не съм забравила и разочарованията и несгодите, но те ме направиха по-силна. Обичам празниците, дългите разговори, обичам и да оставам насаме със себе си. Държа на външния си вид, но знам, че вече не съм на 20. Чувала съм някои да подхвърлят „Ех, да бях на ония години, ама с тоя акъл”. Аз не искам да съм 20. Именно заради „акъла”. През последните 20 години трупах знания, опит, правих грешки и взимах правилни решения. И благодарение на това днес преценявам по-добре хората, общувам по-леко с тях. Откривам бързо скритите добродетели и прикритото лицемерие, преживявам чуждата болка ,но не страдам за чуждите необосновани капризи.
За една жена е по-добре да бъде красива, отколкото умна, защото мъжете повече виждат, отколкото мислят” е казал Данте. Втората част от тази сентенция изобщо не подлежи на обсъждане. Това си е факт. Но за жените... Е, има голяма доза истина - жените-сувенири живеят далеч по-безоблачно и почти не страдат от главоболие /то „празна глава не боли”/. Аз лично не искам да изглеждам като реставриран ескпонат от музейна експозиция. Красотата е дар от природата, но и тя си има възраст. Но може ли един мъж да разбере една жена, та дори да е гений?! Невъзможно, особено ако жената е на 40!
На 40 се чувствам добре, даже отлично. Чувствам се ... улегнала и помъдряла.

3 коментара:

  1. Не прочетох ли някъде, че мъжете обичат с очите си, а жените- с сърцето си?
    Може би не всичко е загубено все още!

    ОтговорИзтриване
  2. Да, пак се налага жените да спасяват света... и мъжете.

    ОтговорИзтриване
  3. Четиридесет години е една прелестна възраст!

    ОтговорИзтриване

коментирай