Помня рождените дати на приятелите и близките си. Но пропускам дните. Сещам се рано, а по-късно забравям и ... денят отминава.
Този път се сетих навреме. Днес е рождения ден на „най-старата” ми приятелка. Тази дата си я спомням от първи клас. Спомням си и едно русо малко момиче с трапчинки на бузите. Амбициозно, с тежък характер и трудна усмивка. Това момиче вече е зряла жена. Със същата трудна усмивка и трапчинки на бузите. Днес навършва една прекрасна възраст, която преди години ни се струваше далечна-далечна. Амбициите и характера й са леко омекотени – и това идва от възрастта. /Усмивка!/
Ех, приятелко, годините летят! Леле, цели 40! Ама хич не ни личат, да знаеш. Разстоянието между нас е в хиляди километри, но имам една идея - да зарежем за момент досадното ежедневие и да се срещнем мислено. Чакам те в „Голямата сладкарница”. Поръчала съм паста „Вихрен” и чаша боза. После ще се разходим „в алеята”, ще поседнем на пейката и ще си говорим, говорим...
Честит рожден ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
коментирай