Незначителен урок по “Опазване на околната среда”

Какво ще кажете за един урок по „Опазване на околната среда”. Уффф, че това е за децата в детската градина! Ако пък урокът е и задължителен, досадата е още по-голяма. Та ние сме възрастни, знаем всичко, чували сме, чели сме ... за замърсяването на въздуха и водата, за озоновата дупка, за киселинните дъждове, за глобалното затопляне...

Знаем всичко и въпреки това толкова ни е удобно в този модерен свят. Гледаме десетки документални филми, научно обосновани или пълни с фантасмагории. Знаем също, че преработването на вторични суровини или създаването на възобновяема енергия се превръща в една индустрия, при която зад привидната загриженост за човечеството се крият политически и икономически интереси. Цъкаме с език, тюхкаме си и вдигаме безпомощно рамене. Може би не всичко зависи от нас..... Но не е и задължително да сме запалени еколози, за да допринесем поне мъничко за облекчаване агонията на Нашата Планета.

Нека погледнем в домашното ни кошче за боклук. Хартия, картотени кутии, алуминиеви кутийки от бира и безалкохолно, стъклено шише, пластмасова торбичка за пазаруване, опаковка от мляко, консервена кутия... Това са остатъците от нашето цивилизовано присъствие на Земята. И част от индивидуалният ни принос за нейното замърсяване.

А знаем , че за производството на 1 тон хартия са необходими 12-16 средно-големи дървета, около 50000 литра вода у над 300 кг петрол. И че с енергията, необходима за производството на 1 алуминиева кутия за напитки, един телевизор може да функционира около 2 часа. Знаем, че 65% от битовите отпадъци подлежат на рециклиране.

Ще си призная, че аз лично изхвърлям боклука разделно едва от година- година и половина. Преди това цветните контейнери ми се струваха далече – на цели две преки. Неоснователно оправдание, но ...удобството , за което вече споменах... Костваше ми около месец да създадам някаква „организация” вкъщи. После всичко се превърна в механичен навик – пластмаса, стъкло, хартия. Дори не се налагаше да запомняме цветовете на контейнерите – има си табели и картинки. Но наскоро попаднах на една таблица, която ни напомня какво и къде да изхвърляме.Мисля, че ще е полезна и за знаещите, и за незнаещите.

В зеленият контейнер

можем да изхвърхляме : стъклени бутилки –всякакъв цвят, стъклени съдове, буркани, стъклени флакони от парфюмерия и козметика

Не трябва да изхвърляме: автомобилни стъкла, ел.крушки, огледала,

стъкла от прозорци, тръби от флуорисцентни лампи.

В синият контейнер

ДА- вестници и списания, рекламни брошури, картонени кутии , книжни пликове

НЕ- кутии от мляко и сокове, памперси, мазна хартия, восъчна,метализирана или пластифицирана хартия, както и хартия от факс.

В жълтият контейнер

ДА– Метални опаковки: алуминиеви кутии от напитки, консервени кутии, аерозоли от дезодоранти, лакове и др., алуминиеви чинийки и кутийки от храна за въщи
Пластмасови опаковки – бутилки от вода, оцет, олио,сокове,
Кофички от кисело мляко, пласмасови кутийки от маргарин, сирене,
опаковки от мляко , сокове, сметана...

Пластмасови съдове и прибори за еднократна употреба
Пластмасови опаковки от шампоан, крем, паста за зъби, душ-гел, течен сапун
Пластмасови опаковки от почистващи продукти – течен препарат за пране,омекотител, белина. Опаковки тип блистер.
Найлонови пликове, алуминиево или найлоново фолио, опаковки от плодове и зеленчуци, тавички от стереопор.
НЕ – електроуреди,играчки, биберони, гумени ръкавици, батерии.

В Испания по закон дистрибуторите на батерии трябва да осигурят и събирането на използваните, което ще рече, че във всеки магазин, от който можете да си купите батерии, би трябвало да има и контейнер за изхвърляне на вече ненужните такива. Съществуват анализи, които доказват, че 35% от замърсяването с меркурий се дължи на батериите, изхвърлени в домашните отпадъци. Само една”кръгла” батерия за часовник може да зарази 6,5 милиона литра вода.

Лекарствата с изтекъл срок също се изхвърлят в специален контейнер във всяка аптека. В специален завод се класифицират, избират и разделят материалите, които могат да бъдат рециклирани. След това се изпращат в различни оторизирани фирми, където се използват като суровина за производството на нови продукти. Целият този процес е с участието и под надзора на фармацевти.

Аз не съм човекът, който ще разреши проблема с глобалното затопляне или замърсените въздух и вода. Не съм заклет еколог, не мога дълго и компетентно да разисквам природните аномалии, но съм убедена , че ние, хората, имаме вина...Ако я разделим на 6,8 млрда , всеки от нас носи една микроскопична част от нея. Аз поемам своята.