FIRA I FESTES GANDIA 2009

„Голям град...много хора...Кога ви е събора?” – нещо подобно се пее в една песен на Румънеца и Енчев. Може и да бъркам, но съм я чувала само веднъж. Вече втори ден тези думи ми се въртят в главата, защото започна ... „събора” на Гандия . Не е голям град, но има много хора. И много емигранти.

Испанците умеят да празнуват. Възхищавам се на способността им да разграничават проблемите от празниците си. Кризата ги мъчи, но щом е празник - празнуват. Еуфорията обзема всичко и всички. Патронните празници, които по нашенски наричаме събори, са местни празници – на населеното място.

Между 1 и 3 октомрви всяка година в Гандия започва „ферията”- FIRA I FESTES. Празникът е местен, но се превръща в голямо културно-развлекателно събитие. Възрастта и интересите нямат никакво значение – за всекиго има по нещичко.

Празникът започва най- напред в училищните дворове - с пристигането на El Tio de la Porra – Човекът с палката, който подгонва децата да излязат на улицата, защото празникът започва. Аз го описвам така – мъж с висока шапка, червен нос и големи очила. Около него цял отбор барабанчици. Децата от началното училище ми казват, че е пияница, които гони непослушните деца. Интернет казва, че ... има промяна в легендата за Ел тио де ла Порра.

Години наред се е смятало, че той е французин, участвал „ Наполеоновите войни”. Но историкът J.J. Coll оборва тази легенда, твърдейки че това е франкистка измислица. Според него истината е друга. През 1871 година Главния Барабанчик на националната милиция на областта е пренасял информация между управляващите и институциите на обградената тогава с крепостни стени Гандия. Той се е грижел и за лъковете и стрелите, затварял и отварял портите на града и организирал нощната стража. Сред новините, които е известявал, е била и тази за започването на празника. Отивайки в Университета за да съобщи началото на празника, група студенти организирали театрална сценка, критикуваща общинското управление. Това казва историята за Ел Тио де ла Порра, който от 1934 година обикаля училищата, за да извести започването на празника... С гонитба, много веселие, много щум и много барабанчици. А това е само началото...

Любимото място на децата по време на ферията е увеселителния парк – люлки, въртележки, блъскащи се колички. Радост за тях и главоболие за родителите, които предпочитат да посетят някой от многобройноте концерти или театрални представление. А музиката и театърът са навсякъде – в градината на Културния дом, по импровизираните сцени по централните улици и площади. В двора на двореца на Борджиите – Паласио Дукал, се огранизират театрални

възстановки и изложби. Многобройни са щандовете с еко-продукти и произведения на приложното изкуство. Има десетки щандове, които запознават с културата и изкуството на различните емигрантски общности.

Моето любимо място е уличката пред Паласио Дукал, където се намират десетина импровизирани занаятчийски работилници. Там всеки – и дете, и възрастен, може да види как си кове желязото, как се изсича монета, как се изработва китара или цигулка, как се издухва стъкло... Може да види антична печатница или предачница. И може да задава всякакви въпроси, на които ще получи компетентен отговор и подробно обяснение от „майстора”.Там мога да прекарам часове.

И ... на събор като на събор! Идват гости от близо и далеч. На FIRA I FESTES GANDIA всяка година за всекиго има по нещо интересно , разтоварващо и любопитно. Всеки може да се повесели, наслади и да научи нещо ново.